На 93-годишна възраст Никола Маринов от гр.Пловдив, България се връща назад към многото истории в живота си.
Има една основна тема обаче, оставаща отпечатък върху целия му живот – любовта към музиката и инструментите му. Това не е обикновена червена нишка, а черно-бяла, клавиатурата на живота. Но цигулките и други струнни инструменти го вдъхновяват и очароват и до днес.
Домът му е като поглед към отрязък музикална история – заобиколен от много инструменти.

Специален момент в музикалния му живот е възможността да свири за Цар Борис като музикален член на военния оркестър. Но по това време той не само е музикант до мозъка на костите си, но и се грижи за правилното настройване на струнните инструменти. Също така, поглеждайки назад, отбелязва с гордост, че е бил съкомпозитор заедно със Шостакович. От него е научил, че гениите имат особен сърдечен ритъм, който другите нямат. Изгарянето за нещо и любовта му в черно-бяло, към клавиатурата, може да бъде описана в същността й точно по този начин.

Любовта към музиката му е дала много, дава му го и до днес, защото животът на Никола Маринов със сигурност не е бил лесен. Той е живял в условия на бедност в Оряхово, когато е дошъл в София като музикант. Бил е приет във военното училище, където е приет и в оркестъра. Това щастливо обстоятелство го превърнало в любимия музикант на Цар Борис чрез изключителните му музикални постижения.

„Това, което мога да кажа за Цар Борис е, че той беше достъпен човек. Обичаше музиката, посещаваше нашите изпълнения на оркестъра и напускаше двореца изцяло невъоръжен, без охрана, само един адютант го придружаваше и много млади и стари хора идваха при него, да се ръкуват, да го поздравяват.“ – спомня си Никола Маринов.

Той също така успял да се запознае с кралица Йоана. „Много елегантна жена с високо културно и художествено разбиране“, казва той.

По време на Втората световна война София е тежко бомбардирана и на 6 септември 1943 г. цар Борис, който е бил много специален човек на Никола Маринов, загива. По време на бомбардировките в града той продължавал да бъде неразривно свързан с музиката, като също така влияел и на другите – използвал тромпет за сигнализация.

Много исторически събития като тези не лишават и до днес Никола Маринов нито от жаждата му за живот, жизнена радост и благодарност, нито от любовта му към музиката, която той предава на децата и внуците си.